Зъбната оклузия представлява взаимоотношението между зъбите на горната и долната челюст при контакта между тях. Tемпоро-мандибуларната става е уникална с това, че е единствената билатерална става, която преминава срединната линия. Тъй като целта на денталното лечение е постигането на хармоничен баланс в цялата стоматогнатна система, зъбите могат да бъдат разглеждани като система от зъбчати колела, закотвени в костите на горната и долната челюст, които са свързани помежду си посредством ТМС. Причините за заболяванията на темпоро-мандибуларната става могат да бъдат обособени в пет категории: дентални, травматични, предизвикани от житейски навици, стресови житейски ситуации и емоционални фактори.
Травмата може да бъде под формата на камшичен удар, да е породена от екстраорални апарати и удари в областта на главата, лицето или челюстта. По отношение на жизнените навици като причини се посочват лошата стойка, неергономичната работна среда, вредните орални навици и придобитите рефлекси в детството, както и нездравословната диета и тежките физически усилия, като вдигане на тежести и други. Беше установено че уврежданията на дъвкателните мускули или на денто-алвеоларните лигаменти могат да причинят смущения във визуалния контрол на стабилността на позата и така да предизвикат дисбаланс на стойката. Положението и функцията на долната челюст също оказват ефект върху центъра на тежестта.
Синхронизация на мускулите на главата и челюстта с други мускули
Пациентите, страдащи от оклузални или темпоро-мандибуларни нарушения, често съобщават за дисфункции и болка в шийната мускулатура. Болка в областта на шията може да бъде предизвикана от едностранна загуба на оклузална поддръжка. Установено е наличието на биомеханично въздействие върху шийните прешлени по време на дъвчене, което потвърждава, че промените във височината на оклузията могат да повлияят на разпределянето на натоварването в шийната част на гръбначния стълб. Има връзка между зъбната оклузия и контрола на позата на тялото.
ТМС и стабилността на позата на тялото
Състоянието на зъбната оклузия (ТМС) оказва влияние върху стабилността на позата на тялото. Изправеното положение на тялото е една относително нестабилна за хората поза; ето защо неговото поддържане е свързано с флуктуации в центъра на тежестта, които се контролират от информация от зрителния апарат, трите полуокръжни канала във вътрешното ухо и от антигравитационните мускули.
Незадоволителната или липсваща зъбна оклузия може да намали перperseptiveperseptive цептивните усещания от тази зона, което се отразява на поддръжането на устойчива позиция на главата и тялото. Загубата на зъби е рисков фактор за неустойчивост на позата. Физиологично механически рецептори в периодонталното пространство контролират движенията на долната челюст и координират дъвкателната функция, което е свързано с двигателната активност на мускулите на шията.
ТМС и физически постижения
Състоянието на ТМС може да окаже влияние върху показателите за физическа активност. Треньорите често съветват спортистите да носят оклузални (предпазни) шини по време на състезание, за да повишат физиологическите си постижения. Възстановяването на оклузалната поддръжка е от значение не само за нормализиране на дъвкателната функция, но и за поддържане на добра физическа форма.
ТМС и останалите части на тялото са свързани помежду си посредством фасциите, представляващи обединяващ елемент между различни анатомични структури, много наподобяващ на триизмерна мрежа, разпростираща се из цялото тяло. Тази мрежа може да се разтегне при контракция на подлежащите мускули и да предаде напрежението на разстояние.
Фасциалните тъкани са организирани във вертикално направление под формата на четири преплитащи се напречни фасциални листа, които се кръстосват на различни нива в тялото. Ето защо при възникване на увреждане, болка и дисфункция в една част на организма те могат да се разпространят из цялото тяло.
Механизъм, основаващ се на енергията ЧИ и на системата от меридиани
Според втората хипотеза за ТМС и останалите части на тялото са свързани посредством система от меридиани, изградена от фасции.
Традиционно се смята, че меридианите в акупунктурата образуват мрежа в целия организъм, като свързват периферните тъкани помежду им. Изследванията разглеждащи системата от точки и меридиани в акупунктурата от гледна точка на Запада, се концентрират основно върху идентифицирането на определени хистологични особености, отличаващи акупунктурните точки от заобикалящите ги тъкани. Една от хистологичните и анатомичните асоциации с меридианите е междумускулната или вътре-мускулната хлабава съединителна тъкан (фасция).
В древните текстове по акупунктура неколкокрано има редица съобщения за ‘мастни, тлъсти мембрани, фасции и мрежа от свързващи мембрани’, по които се смята че протича енергията Чи. Някои автори предполагат, че може да съществува връзка между акупунктурните меридиани, концентрирани по протежение на фасциалните плоскости между мускулите или между мускул и кост или сухожилие и съединителна тъкан.
От гледна точка на експерименталната наука системата от меридиани може да се разглежда като образ на мрежата от интерстициални съединителнотъканни влакна. Това предположение се подкрепя от ултразвуковите изследвания, показващи разцепване на съединителнотъканните листове в зоните на акупунктурните точки при хората. Вместо да бъдат разглеждани като отделни, самостоятелни единици, акупунктурните точки може да отговарят на конвергconvergenceенции в мрежата от съединителнотъканни влакна, обхващаща целия организъм, подобно на пътни възли в система от първокласни и второкласни пътища.
Корелация между тригерните точки и акупунктурните точки
Въпреки че ги разделят две хилядолетия, традициите на акупунктурата и на методите за повлияване на миофасциалната болка споделят общи фундаментални характеристики по отношение на лечението на болковите състояния. В скорошни съобщения се предполага наличието на значително анатомично клинично и физиологично съответствие между миофасциалните тригерни точки и акупунктурните точки. Аналогията между тригерните и акупунктурните точки е обект на дискусии още от 1977 година, когато е било съобщено за 100% анатомично и 71% клинично съвпадение на и акупунктурните точки при лечението на състоянията, свързани с болка.
Били отчетени и редица сходства между тях. Двете структури имат сходни локализации, а за овладяване на болката и в двата случая се използват убождания (или инжекционни техники). Болката, свързана с локалния отговор при дразнене на тригерните точки е сходна с усещането, породено от енергията Чи, а отразената болка, генерирана от убождането на тригерните точки, е сходна с усещането, излъчващо се по меридианите.
Обръща се внимание и на факта, че акупунктурните точки разположени в зоните на тригерните точки, не се използват често от специалистите по акупунктура и нямат същите клинични индикации като лечението на тригерните точки.
Изказвани са и възражения, според които теоретично е невъзможно наличието на 71% съвпадение между акупунктурните точки и тригерните точки. Но дори ако се игнорира този концептуален проблем, не повече от 40% от акупунктурните точки имат връзка с овладяването на болката и вероятно едва при 18 до 19% от точките е отчетено действително съвпадение. Очевидно е необходимо допълнително изясняване на връзката между тригерните и акупунктурните точки.
Предложената от нас теория на фасциалната връзка може да обясни функционалната взаимовръзка между зъбната оклузия/ТМС и други части на тялото на основата на миофасиалната активност или на енергията “чи” и системата от меридиани или на комбинация от двете. Ето защо зъбната оклузия трябва да бъде възстановена и поддържана в нормални естествени съотношения, а причините за увреждане на ТМС трябва да бъдат лекувани в стремеж за нормализиране на нейното състояние.
Д-р Йонг-Кеун Ли и Д-р Хийунг-Йо Мун